ЧИЧО ФЬОДОР

По мотиви от едноименната новела на Едуард Успенски

Драматизация: Пламен Глогов

 

Постановка:  Пламен Глогов

Хореография: Виолета Глогова

В ролите: Камен Узунов, Мария Асенова, Кристина Дудина, Радослав Паноров, Ивайло Василе, Флориан Хайдн, Чавдар Конярски, Надин Сандова, Таня Панорова, Тоника Заекова, Десислава Петрова, Йорданка Жилова, Владислав Христов, Захари Ценов, Лъчезар Узунов

Комедиен спектакъл

Село Замотаево е пословично със своите странности. До там се стига по два начина – с  автобус „Чавдар 11М3“, каран от „отчисления по анти заслуги“ бивш танкист Неибаев, фен на казахстанската чалга; и със селскостопански самолет „Антонов Ан-2“, който пътниците трябва сами да си управляват. Във всички случаи вторият начин на пътуване е по-безопасен. Селото е приветливо със своите живописни къщички и градинки и най-вече заради факта, че повечето нормални хора от него отдавна са избягали в градовете и са оставили да го обитават единствено такива с по-неконвенционална психика. Между тях се открояват екзотичният археолог доктор Верфенхойфендорфен (който без да иска или нарочно е погребал повече хора, отколкото мумии е изровил); помощникът му Франц, който умее да стреля с всякакви високотехнологични оръжия (качество особено ценно за един търсач на фосили); Печкин – пощальон от висока класа, комуто „нищо нечовешко не е чуждо“ или просто „кофти пич с добри намерения“; Вовка – нещастен фен на „Зубровка Красногорск“; Верка (любима на Вовка) – девойка мечтателна с амбивалентно отношение към носенето на прашки. Всички те и още неколцина (като Окалапа – владетелят на Бирма; Гошката Карбуратора на Лада 1500S; якобинецът-монтаняр Афанасий (смъртен враг на Робеспиер) и Стьопа Градинския хидрофор) имат собствени картони при директора на местната психиатрична клинка – доктор Коросян. Благодарение на неговите навременни терапевтични намеси цяло Замотаево е под контрол.

Но един ден хармонията в селото се нарушава, защото в него разговаряйки с котката си, пристига чудат гост...Никой не знае истинското му име, но всички – и по-малко лудите и съвсем откачените, сякаш отдавна са го очаквали... Наричат го просто Чичо Фьодор, но в него, както споделя раздавачът Печкин, има нещо подозрително – дали в това, че Чичо Фьодор е само на 10г, или защото кара животните да приказват; а вероятно защото си зарежда трактора с кюфтета вместо с нафта; или просто, че е решил да направи нещо, което никой истински възрастен не би се осмелил – да напусне града сам и да заживее на село. Не е много ясно... Най-подозрителното е, че кара всички от самосебе си да го обичат, без да си дава зор, и да се гордеят със своите лудости. „Жалко – въздъхва и доктор Коросян-, че в селото ни няма един нормален, който да завиди благородно на този човек за лудостта му. Можем само да го гледаме какви дела върши и да се молим като един истински луд, никога да не се умори...това, разбира се, не пречи да приложим дифенил-метан деривати и бензодиазепини, но в никакъв случай дибензобициклооктадиен! Рано е...“

Facebook icon