СЕАНСЪТ

Авторски спектакъл на Пламен Глогов

Постановка: Пламен Глогов

Консултант: Галина Ангелова - психолог.

Участват:  Стела Йорданова, Наделина Павлова, Тоника Заекова, Радослав Паноров

 

АНОНС :

Игра на асоциации: Приемна- Страст

УВ-лампа- Идиосинкразия

Пистолет- Декапсулация...

 

 „Сеансът“ е пиеса за познатото необяснимо. За това как филизите на любовта обвиват стената на отчуждението и я скриват зад привидно красивата си фасада, без да могат да  пробият тази стена или да я разрушат. История за пътя към сърцето на другия- път през минно поле, а не мост от дъга над река от слънчеви лъчи. Пиеса за това, колко безпощадна може да бъде любовта, когато човек иска да се откаже от нея, да я превърне в повърхностно чувство, в обект на анализ или да я свие до размерите на споразумение

Любовта не е програмна. И тази пиеса не е.

В началото тя е разказ за един психотерапевт и неговата необичайна пациентка, която трябва „да убие невинен човек, за да се раздели със съпруга си“. Но в един (или във всичките) моменти нещо се обръща. Пациентът става лекар, а лекарят- пациент. Защото любовта е болест, която дава противоречиви симптоми. Множество дълбоки безкръвни рани или само една- от която изтича целия ти живот...

Въпросът: дали пиесата има общо с нашето „сега“. Тя е аутопсия на една от най-разпространените любови напоследък- в света и в страната ни- мъртво родената. В това е парадоксът- когато любовта е мъртва, докато всички останали човешки ценности около нея са живи, функционират като органи без сърце- достойнството, хуманността, толерантността, грижата за другия, свободата на личността... звучат по същия начин, но са различни- променят се постепенно, но видимо, губят значението си, святостта си, класата...изстиват...и водят към едничка „зомби“-цел: е н т р о п и я.

P.S. В пиесата е използвана аналогия с Метода на психо-физиологическата декапсулация въведен в българската и световната медицинска практика от д-р. Кирил Чолаков- психиатър и педагог от близкото ни минало. Същността на метода най-просто казано се изразява в повторно преживяване от самия пациент (посредством хипноза или на яве) на страха или проблема, който го измъчва и намиране на алтернативно решение с помощта на психолога, което „декапсулира“ съзнанието на пациента- (напр., ако пациентът винаги сънува, че плува под безкрайно дълга скала и не може да изплува, лекарят му внушава че има изход напр. надясно, че натам водата става по-светла от слънцето и пациентът постепенно намира сам решението и излиза на повърхността)

Главният герой на пиесата- доктор Веселинов се опитва да декапсулира своята пациентка, която има проблем с любовта. В лечението си стига до крайности, които измамно носят временно подобрение, но като цяло отварят по-голяма тъмнина в душата й. Проблемът е, че той вижда всичките любови, от които тя се бои, но така и не разбира към каква любов се стреми пациентката му всъщност. В тази насока е и свръхзадачата на спектакъла- ако иска да е щастлив, човек трябва да познае любовта, която търси. 

Facebook icon