ХИЛЯДА МЕТРА НАД МОРЕТО III АЙГЪР
ДКТ Враца
Хумор в тъгата, печал в хумора
Отдавна подобна пиеса не е поставяна на българска сцена. Тя е последната от три комедии, замислени като триптих с общото заглавие „Хиляда метра над морето“. Те имат различни биографии, защото се раждат и живеят на сцената в различни епохи. Първата „Хиляда метра над морето“ след бравурен полет бе отстреляна с политически страх и яростна завист. Втората, носена на крилете на обновата, кацна в повече от десет театъра. Тя както и първата предвеща, какво очаква страната ни в следващите години. Третата „Хиляда метра над морето“ с подзаглавие „Айгър“ намери място в афиша на Врачанския театъра, комуто най-приляга пръв да я постави. Защото коренът на тези пиеси е в тоя Балкан. Той дава на очите сияйни красоти, на слуха гласа на птици и потоци, пълни гърдите със свежест, сърцето със смелост, душата с надежда и сила. Гори, урви и проломи хранят въображението. И за венец над всичко това е неповторимото чувство за хумор на балканджиите.
Както и в другите две и в последната пиеса на Петър Маринков случката е комична и конфликтна. Героите са автентични, спонтанни, колебливи, приспособими, наивни и смешни. Езикът е със звучността и неповторимата словесност на северозападния говор. Сюжетът галопира, фабулата следва логиката. А тя в последна сметка води до драматично, дори злокобно предупреждение в края. Дано то, родено на сцената, се окаже само въображаемо.
Р.Р Айгър е див, яростен, свобо/eден, необязден жребец.
